2 dic 2011, 20:01

Смърт в равнината

1.5K 0 3

СМЪРТ В РАВНИНАТА

Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти

или без презервативи в подводница на морското дъно
около корали и хив позитивни хора амфибия,
запасен с храна от сорта на милион консерви риба тон,

е да умреш, надал от никого прихванат стон, във равнина.
И мисля си сега, че ако не поемам рискове, доде съм млад,
точно такава може да бъде и моята страхлива кончина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ендо Браунстоун Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Няма значения къде ще бъде краят, а как си пътувал до там, и колко хора ще те търсят даже след него... Поздрави!
  • не знам колко си млад...аз поемах и поемам много рискове...имах късмет...имах правилния ангел хранител....още съм жив...ама много други не са....

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...