2 dic 2011, 20:01

Смърт в равнината

1.5K 0 3

СМЪРТ В РАВНИНАТА

Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти

или без презервативи в подводница на морското дъно
около корали и хив позитивни хора амфибия,
запасен с храна от сорта на милион консерви риба тон,

е да умреш, надал от никого прихванат стон, във равнина.
И мисля си сега, че ако не поемам рискове, доде съм млад,
точно такава може да бъде и моята страхлива кончина.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ендо Браунстоун Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много хубав стих! Няма значения къде ще бъде краят, а как си пътувал до там, и колко хора ще те търсят даже след него... Поздрави!
  • не знам колко си млад...аз поемах и поемам много рискове...имах късмет...имах правилния ангел хранител....още съм жив...ама много други не са....

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...