dihudas (Ендо Браунстоун)
14 0
2 дек. 2011 г., 20:01

Смърт в равнината 

  Поэзия » Философская
1242 0 3

СМЪРТ В РАВНИНАТА

Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти

или без презервативи в подводница на морското дъно
около корали и хив позитивни хора амфибия,
запасен с храна от сорта на милион консерви риба тон,

е да умреш, надал от никого прихванат стон, във равнина.
И мисля си сега, че ако не поемам рискове, доде съм млад,
точно такава може да бъде и моята страхлива кончина.

© Ендо Браунстоун Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.

  • Много хубав стих! Няма значения къде ще бъде краят, а как си пътувал до там, и колко хора ще те търсят даже след него... Поздрави!
  • не знам колко си млад...аз поемах и поемам много рискове...имах късмет...имах правилния ангел хранител....още съм жив...ама много други не са....
Предложения
: ??:??