Смърт в равнината

Dec 2, 2011, 8:01 PM

Poetry » Phylosophy

1241 0 3

СМЪРТ В РАВНИНАТА

Единственото по-лошо от това да живееш сам
на върха на най-високата планина
със екипаж от замръзнали роботи алпинисти

или без презервативи в подводница на морското дъно
около корали и хив позитивни хора амфибия,
запасен с храна от сорта на милион консерви риба тон,

е да умреш, надал от никого прихванат стон, във равнина.
И мисля си сега, че ако не поемам рискове, доде съм млад,
точно такава може да бъде и моята страхлива кончина.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Blagonrava (Евгения Илиева)

2011-12-06T22:09:42+02:00
avalon777 (Безстрашна)

2011-12-02T22:51:51+02:00

Много хубав стих! Няма значения къде ще бъде краят, а как си пътувал до там, и колко хора ще те търсят даже след него... Поздрави!
konstantbulgara (Констант Булгара)

2011-12-02T21:46:15+02:00

не знам колко си млад...аз поемах и поемам много рискове...имах късмет...имах правилния ангел хранител....още съм жив...ама много други не са....