LYCKI (Росица Петрова)
301 2085
6 oct 2006, 23:41

Смъртно ранена мечта 

  Poesía
906 0 27

В тази делнична, тиха поема,
разделила ръцете ни пак,
аз не знам накъде да поема,
за да стигна желания праг -


там,където душите да срежат
междина между тебе и мен:
на милувката в сладка одежда
да достигнем любовния плен.


Аз не знам накъде да поема
и закотвена в свойта тъга,
по мечтата ми смъртно ранена,
ти изпращам поредния знак.


И дано...и дано оцелее
сред безлюдните лепкави дни,
че пред твоето име немее
и единственно него шепти.


А когато достигне до тебе,
приюти я в душата си - там…
Само нея аз имам за тебе-
една смъртно ранена мечта!

© Росица Петрова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • изречен стих, Роси
  • Потегли в пътеката тиха-
    показа, че ти си желан
    и нови мечти се родиха
    в разговор мил и разбран.
  • За нашта тишина й разказах,
    с бликащи в нея милувки
    и леко, и нежно показах,
    ликуващи, топли целувки.
  • Мечтата ми с нас се гордее-
    със сянка била е сгодена:
    пред нея трепти и немее,
    от нея остава ранена…
  • Обеща да напише поема
    без да прави между нас междина-
    с тъждество любовта да превзема,
    за да бликне фонтан в светлина.
  • -Щом надежда в душата ми вливаш
    черпя сили от тебе и знам
    няма нищо край мене по-нежно
    от твоята чиста кристална душа
  • В мечтата ти бликна надежда-
    и прошепна, че аз съм ти драг,
    няма пред болка глава да навежда
    и ще пази любовния праг.
  • Поздрави,Роси,за тъжния и нежен стих!
  • -Този знак – от душата ми вик
    по мечтата го пратих до тебе.
    Погледни го в очите и виж:
    как копнея със теб да се слея.

  • Туй го приех като истински знак-
    виждам, че гине чувство любовно
    и посочих защо, но и как
    да запазим сърцето – съдбовно.
  • -Пространството искам завинаги аз
    помежду ни, душите да срежат
    и ранените чувства знам,че тогаз
    решителен спад ще бележат.
  • Във вопъл замря и взе да шепти-
    знае - чувства ранени се ежат,
    искаш решително, някак си, ти
    цялостта между нас да отрежат?!
  • -Щом до тебе достигна мечтата,
    значи вече,ще мога и аз
    да поглеждам с любов синевата
    дори и в най-трудният час.

  • В душата ми днеска пристигна
    твоята смъртно ранена мечта-
    буря от обич в мен се надигна:
    да спасим мила, с теб, радостта!
  • Благодаря за поздравленията,
    а на теб Христо и за поетичния коментар!
  • Здравей, прекрасна!
    Аз тъга лекувам.
    За мене няма нощ и ден, и час.
    При теб пристигам,
    ще погледна във сърцето,
    лечителят Хуан, това съм аз.
    Ваятел виждам тука бил е,
    но ти едва ли каменна ще си.
    Усещам, болна е душата,
    щом смъртно са ранени твоите мечти.
    Аз имам хапченце вълшебно,
    за щастие, любов и радост.
    В прегръдка ще те взема нежно,
    ще те даря със вечна младост.

    Поздрави за чудесния стих, Роси!!!
  • Хубаво е,Роси!
  • Добре ме разсмя в три часа през нощта!
    Лека нощ,Чар /овнико/!
  • И какво му е умелото на това....
    ....като завършва с точка прозаична

    той слънцето във теб видя,
    а ти тъй грозно го отритна.....
  • Хей,ваятелю...Доста умело се опитваш да изместиш разговора в друга посока!Тук си добре дошъл и точка по въпроса!
    Поздрав!
  • Не наричай истината така! Аз не съм ласкател, а ваятел!
    апропо : достъпна...........само територията ли?
  • Стъпвай Чар,направо с двата крака!Територията ми е достъпна, но не ме ласкай прекалено,защото току виж се появи Мойсей и ми се скара,че съм си вирнала носа!
  • Може ли , Роси, да стъпя стъпчица на твоята така непристъпна територия, за да ти кажа, че си слънчице!
  • Поздрави за този чудесен стих!
  • Здравей, Гери!Благодаря за коментара!
    Емиле...Добре дошъл на моя територия!
    Етчи...Благодаря за поетичния коментар!
  • Не ,мечтата ти не е ранена.
    Просто дълго е търсила път.
    Изпрати я , сега възродена
    ще дососва в най-дълбокия кът.

    Поздрав и усмивка Роси .
    Радваш ме .
  • Аз не знам накъде да поема
    и закотвена в свойта тъга,
    по мечтата ми смъртно ранена,
    ти изпращам поредния знак.

    Прекрасен стих, Роси! Много ми хареса! Поздрав!
Propuestas
: ??:??