6.10.2006 г., 23:41 ч.
Смъртно ранена мечта
В тази делнична, тиха поема,
разделила ръцете ни пак,
аз не знам накъде да поема,
за да стигна желания праг -
там,където душите да срежат
междина между тебе и мен:
на милувката в сладка одежда
да достигнем любовния плен.
Аз не знам накъде да поема
и закотвена в свойта тъга,
по мечтата ми смъртно ранена,
ти изпращам поредния знак.
И дано...и дано оцелее
сред безлюдните лепкави дни,
че пред твоето име немее
и единственно него шепти.
А когато достигне до тебе,
приюти я в душата си - там…
Само нея аз имам за тебе-
една смъртно ранена мечта!
© Росица Петрова Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
изречен стих, Роси
-
Потегли в пътеката тиха-
показа, че ти си желан
и нови мечти се родиха
в разговор мил и разбран. -
За нашта тишина й разказах,
с бликащи в нея милувки
и леко, и нежно показах,
ликуващи, топли целувки. -
Мечтата ми с нас се гордее-
със сянка била е сгодена:
пред нея трепти и немее,
от нея остава ранена… -
Обеща да напише поема
без да прави между нас междина-
с тъждество любовта да превзема,
за да бликне фонтан в светлина. -
-Щом надежда в душата ми вливаш
черпя сили от тебе и знам
няма нищо край мене по-нежно
от твоята чиста кристална душа -
В мечтата ти бликна надежда-
и прошепна, че аз съм ти драг,
няма пред болка глава да навежда
и ще пази любовния праг. -
Поздрави,Роси,за тъжния и нежен стих!
-
-Този знак – от душата ми вик
по мечтата го пратих до тебе.
Погледни го в очите и виж:
как копнея със теб да се слея.
-
Туй го приех като истински знак-
виждам, че гине чувство любовно
и посочих защо, но и как
да запазим сърцето – съдбовно. -
-Пространството искам завинаги аз
помежду ни, душите да срежат
и ранените чувства знам,че тогаз
решителен спад ще бележат. -
Във вопъл замря и взе да шепти-
знае - чувства ранени се ежат,
искаш решително, някак си, ти
цялостта между нас да отрежат?! -
-Щом до тебе достигна мечтата,
значи вече,ще мога и аз
да поглеждам с любов синевата
дори и в най-трудният час.
-
В душата ми днеска пристигна
твоята смъртно ранена мечта-
буря от обич в мен се надигна:
да спасим мила, с теб, радостта! -
Благодаря за поздравленията,
а на теб Христо и за поетичния коментар! -
Здравей, прекрасна!
Аз тъга лекувам.
За мене няма нощ и ден, и час.
При теб пристигам,
ще погледна във сърцето,
лечителят Хуан, това съм аз.
Ваятел виждам тука бил е,
но ти едва ли каменна ще си.
Усещам, болна е душата,
щом смъртно са ранени твоите мечти.
Аз имам хапченце вълшебно,
за щастие, любов и радост.
В прегръдка ще те взема нежно,
ще те даря със вечна младост.
Поздрави за чудесния стих, Роси!!! -
Хубаво е,Роси!
-
Добре ме разсмя в три часа през нощта!
Лека нощ,Чар /овнико/! -
И какво му е умелото на това....
....като завършва с точка прозаична
той слънцето във теб видя,
а ти тъй грозно го отритна..... -
Хей,ваятелю...Доста умело се опитваш да изместиш разговора в друга посока!Тук си добре дошъл и точка по въпроса!
Поздрав! -
Не наричай истината така! Аз не съм ласкател, а ваятел!
апропо : достъпна...........само територията ли? -
Стъпвай Чар,направо с двата крака!Територията ми е достъпна, но не ме ласкай прекалено,защото току виж се появи Мойсей и ми се скара,че съм си вирнала носа!
-
Може ли , Роси, да стъпя стъпчица на твоята така непристъпна територия, за да ти кажа, че си слънчице!
-
Поздрави за този чудесен стих!
-
Здравей, Гери!Благодаря за коментара!
Емиле...Добре дошъл на моя територия!
Етчи...Благодаря за поетичния коментар! -
Не ,мечтата ти не е ранена.
Просто дълго е търсила път.
Изпрати я , сега възродена
ще дососва в най-дълбокия кът.
Поздрав и усмивка Роси .
Радваш ме . -
Аз не знам накъде да поема
и закотвена в свойта тъга,
по мечтата ми смъртно ранена,
ти изпращам поредния знак.
Прекрасен стих, Роси! Много ми хареса! Поздрав!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
