Смъртно ранена мечта
В тази делнична, тиха поема,
разделила ръцете ни пак,
аз не знам накъде да поема,
за да стигна желания праг -
там,където душите да срежат
междина между тебе и мен:
на милувката в сладка одежда
да достигнем любовния плен.
Аз не знам накъде да поема
и закотвена в свойта тъга,
по мечтата ми смъртно ранена,
ти изпращам поредния знак.
И дано...и дано оцелее
сред безлюдните лепкави дни,
че пред твоето име немее
и единственно него шепти.
А когато достигне до тебе,
приюти я в душата си - там…
Само нея аз имам за тебе-
една смъртно ранена мечта!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росица Петрова Всички права запазени
