Caligula (Васил Стойнов)
16 5
19 may 2007, 21:39

Смъртта 

  Poesía
660 0 1
Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.

Очите тъмни и дълбоки
като на ада последния кръг,
бяга, скита напосоки
със желязо на остър прът.

Изкача рязко зад скалата
взема на хората кръвта.
Тя е жената със косата,
това е тя, смъртта.

© Васил Стойнов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??