Смъртта
Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.
Очите тъмни и дълбоки
като на ада последния кръг,
бяга, скита напосоки
със желязо на остър прът.
Изкача рязко зад скалата
взема на хората кръвта.
Тя е жената със косата,
това е тя, смъртта.
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.
Очите тъмни и дълбоки
като на ада последния кръг,
бяга, скита напосоки
със желязо на остър прът.
Изкача рязко зад скалата
взема на хората кръвта.
Тя е жената със косата,
това е тя, смъртта.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Васил Стойнов Todos los derechos reservados
