Caligula (Васил Стойнов)
16 5
May 19, 2007, 9:39 PM

Смъртта 

  Poetry
661 0 1
Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.

Очите тъмни и дълбоки
като на ада последния кръг,
бяга, скита напосоки
със желязо на остър прът.

Изкача рязко зад скалата
взема на хората кръвта.
Тя е жената със косата,
това е тя, смъртта.

© Васил Стойнов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??