19 мая 2007 г., 21:39

Смъртта 

  Поэзия
647 0 1
Бяла, ледена, висока,
косите черни викат.
С болка, със съдба жестока
душите праща тя да скитат.

Очите тъмни и дълбоки
като на ада последния кръг,
бяга, скита напосоки
със желязо на остър прът.

Изкача рязко зад скалата
взема на хората кръвта.
Тя е жената със косата,
това е тя, смъртта.

© Васил Стойнов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??