Колко страшна само е тя,
страхуваш се от нея във нощта!
Далеч от нея искаш да си ти,
но в мрака виждаш искрите от нейните очи.
Страх те е да заспиш,
всеки шум внимателно следиш.
Но тя те дебне и те чака,
чака да се спусне мрака.
Нейното име те влудява,
от страх сърцето ти се вледенява.
Но смъртта е пред твоята врата
и към теб протяга своята ръка. ...