Смъртта
Колко страшна само е тя,
страхуваш се от нея във нощта!
Далеч от нея искаш да си ти,
но в мрака виждаш искрите от нейните очи.
Страх те е да заспиш,
всеки шум внимателно следиш.
Но тя те дебне и те чака,
чака да се спусне мрака.
Нейното име те влудява,
от страх сърцето ти се вледенява.
Но смъртта е пред твоята врата
и към теб протяга своята ръка.
Със злата си усмивка те следи
и знае, че при нея ще идеш ти.
Страхът ще те погуби
и ума си ще изгубиш.
Сега към теб се приближава,
краят твой наближава.
Това е тя, смъртта,
страхът от нея е обзел света.
© Лиляна Иванова All rights reserved.
