СМЪРТТА

Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт... 
Разложено преддверие, 
стъклено, разбито, хаосно... 
небесното ридание изгни... 
Стъпки някакви, изгубени...
Скърца стара люлка... 
ехо от отминал детски смях... 
Изгубени сълзи отекват
в нечие придавено сърце...
А после хлад... 
Спомените– стая от която
отказваш да излезеш...
спасение потънало в недоизказаното, 
зазидано в пръстта... 
Прозорците хризантемено ухаят... 
Бездната крещи свирепо, 
погълнати души... 
Мъката отне жестоко усмихнатите дни...

29 Феврувари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия