Feb 29, 2020, 8:24 PM

Смъртта

960 0 0

СМЪРТТА

 

Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт... 
Разложено преддверие, 
стъклено, разбито, хаосно... 
небесното ридание изгни... 
Стъпки някакви, изгубени...
Скърца стара люлка... 
ехо от отминал детски смях... 
Изгубени сълзи отекват
в нечие придавено сърце...
А после хлад... 
Спомените– стая от която
отказваш да излезеш...
спасение потънало в недоизказаното, 
зазидано в пръстта... 
Прозорците хризантемено ухаят... 
Бездната крещи свирепо, 
погълнати души... 
Мъката отне жестоко усмихнатите дни...

 

29 Феврувари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...