Feb 29, 2020, 8:24 PM

Смъртта

955 0 0

СМЪРТТА

 

Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт... 
Разложено преддверие, 
стъклено, разбито, хаосно... 
небесното ридание изгни... 
Стъпки някакви, изгубени...
Скърца стара люлка... 
ехо от отминал детски смях... 
Изгубени сълзи отекват
в нечие придавено сърце...
А после хлад... 
Спомените– стая от която
отказваш да излезеш...
спасение потънало в недоизказаното, 
зазидано в пръстта... 
Прозорците хризантемено ухаят... 
Бездната крещи свирепо, 
погълнати души... 
Мъката отне жестоко усмихнатите дни...

 

29 Феврувари 2020г.
©Екатерина Глухова - Негримирана Поезия
 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Екатерина Глухова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...