29 февр. 2020 г., 20:24
Бялото пречупи в черно...
отражението в огледалото–
паднал хоризонт...
Разложено преддверие,
стъклено, разбито, хаосно...
небесното ридание изгни...
Стъпки някакви, изгубени...
Скърца стара люлка...
ехо от отминал детски смях...
Изгубени сълзи отекват
в нечие придавено сърце...
А после хлад... ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация