21 may 2014, 13:27

Смъртта е истина, която бавно подменя в нас лъжата на Живота

1.4K 1 11
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно...
Бавна е смъртта на костенурките
и замръкването на небето - бавно,
бавно стига мисълта до себе си...
бързината се натрупва много бавно!
Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
Нищото
като безшумен плясък.
... Ти си мъртвият - насън говорещ,
с глас, наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
всичко това,
което считаш свое...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти, Райна! Ти изчезна за известен интервал от време и веднага усетих липсата на твоето поетично присъствие.

    Радвам се, че се завърна!

    Твой: Младен Мисана
  • Ето това вече ми звучи обнадеждаващо, Северина!
    И ще заспя спокоен и с вяра в утрешния ден /разбирай го не като отделен ден, а обобщено, като символ на бъдещето/.

    Приятни сънища и за теб и до нови срещи в звездното небе на Ван Гог!
  • шшшшшт, тихо бе, Мисана... ей сега ще те чуе някой и ще стане мазало! Недей да говориш така, не е много сигурно и надеждно, че ще се прочуя... Но ако невероятното се случи, защото няма невъзможни неща - ще си споменат, не се безпокой -S
  • Благодаря ти, Северина! Добри мисли сподели. Всичко ни се случва бързо - права си. Но съществените неща /големите прозрения/ ни се случват много бавно /или изобщо не ни се случват/. А те, мисля аз, са определящи за същинското в живота.
    А за това, че ме включваш в тетрадката си съм в еуфория. Защото поне там ще остана. И утре, като се прочуеш, покрай твоите неща, чрез тетрадката ти, ще прочетат и част от моите.

    Зарадва ме най-искрено с посещението си. Желая ти много ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • да, а на нас някак си - всичко ни се случва бързо... мисля си... Смъртта не е страшна, времето е страшно - когато искаме да го притежаваме... трябва да се балансираме по-честичко с него... да се отпускаме по теченията. Ще си позволя да те посъветвам нещо дребно: членувай „всичко“... може би...
    П.С.: Това определено влиза в Тетрадката

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...