vega666 (Младен Мисана)
1567 14351
21 may 2014, 13:27

Смъртта е истина, която бавно подменя в нас лъжата на Живота 

  Poesía » Filosófica
918 1 11
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно...
Бавна е смъртта на костенурките
и замръкването на небето - бавно,
бавно стига мисълта до себе си...
бързината се натрупва много бавно!
Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
Нищото
като безшумен плясък.
... Ти си мъртвият - насън говорещ,
с глас, наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
всичко това,
което считаш свое...

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти, Райна! Ти изчезна за известен интервал от време и веднага усетих липсата на твоето поетично присъствие.

    Радвам се, че се завърна!

    Твой: Младен Мисана
  • Ето това вече ми звучи обнадеждаващо, Северина!
    И ще заспя спокоен и с вяра в утрешния ден /разбирай го не като отделен ден, а обобщено, като символ на бъдещето/.

    Приятни сънища и за теб и до нови срещи в звездното небе на Ван Гог!
  • шшшшшт, тихо бе, Мисана... ей сега ще те чуе някой и ще стане мазало! Недей да говориш така, не е много сигурно и надеждно, че ще се прочуя... Но ако невероятното се случи, защото няма невъзможни неща - ще си споменат, не се безпокой -S
  • Благодаря ти, Северина! Добри мисли сподели. Всичко ни се случва бързо - права си. Но съществените неща /големите прозрения/ ни се случват много бавно /или изобщо не ни се случват/. А те, мисля аз, са определящи за същинското в живота.
    А за това, че ме включваш в тетрадката си съм в еуфория. Защото поне там ще остана. И утре, като се прочуеш, покрай твоите неща, чрез тетрадката ти, ще прочетат и част от моите.

    Зарадва ме най-искрено с посещението си. Желая ти много ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • да, а на нас някак си - всичко ни се случва бързо... мисля си... Смъртта не е страшна, времето е страшно - когато искаме да го притежаваме... трябва да се балансираме по-честичко с него... да се отпускаме по теченията. Ще си позволя да те посъветвам нещо дребно: членувай „всичко“... може би...
    П.С.: Това определено влиза в Тетрадката -С
  • Не ти, а аз трябва да ти благодаря, Елица! Защото ти виртуозно разработваш всякакви поетични теми и то с подкупваща лекота и съвършенство. Това изкуство, но в музиката, са владеели перфектно Бах /баща/ и Моцарт.
    Твоето стихотворение е фактически контрапункт на моето и страшно ми хареса.
    Искам да ти благодаря специално и за хубавите мисли, които сподели за смъртта, както и за милите пожелания за празника на двамата братя, създатели на славянската писменост /може би най-светлият празник/.

    Да е честит и на теб и на всички почитатели на поезията!

    Бъди здрава и все така вдъхновена, за да ни радваш с поетичните си умения!

    Твой: Младен Мисана
  • Колкото и философски да поглеждаме към смъртта, нашето просто, естествено човешко поведение е да бягаме от нея, да я отлагаме до възможния предел.
    И това определя същността й за нас живите и земните...

    Учудвам се на дълбочината, която постигаш при разработването на всяка тема, Мисана.
    И как не те уморява това?!

    Дано предстоящият майски празник внесе ведрина в мислите и в дните ти!
    Поздрави!

    ***

    Не е измама залезът. Не е.
    А този морав цвят таи загадка.
    И пада моят ден на колене -
    под звуците на вечерна камбана.

    Отнякъде, от хоризонта мътен,
    със бавен ход е тръгнала Смъртта.
    Ушите ми долавят като тътен
    тревожните сигнали на нощта...

    Какво ще бъде идното, оттатък? -
    (Дори Небето в този миг мълчи.)
    Тук тялото остава. А душата
    към неизвестното ще полети.

    Както е казала една руска поетеса, поезия се ражда от...Поезия.
    Благодаря!
  • 1. Мерси, Санвали! Чувствам в теб душа, която е свързана в духовен план и с моята. Смъртта е просто необратимо разкъсване на външната материална обвивка. Оставаме в етерния си двойник /до известен момент с непрекъснато съзнание/ и вложените в него незнайно колко други тела-модули за следващите нива на превъплъщението ни. Смъртта има значение единствено доколкото материалните форми не могат да осъществяват вече контакт с нас, а ние продължаваме да ги осезаваме.
    Това включва раздяла /да се надяваме временна/ с любими за нас същества. А това е наистина болезнено и страховито.

    Специален поздрав от мен!: Мисана

    2. Благодаря ти, Ивелина, че прочете и хареса и това мое стихотворение. Трогнат съм дълбоко.

    Приеми най-топъл поздрав от мен!: Мисана

    3. Благодаря ти, Цветелина! Радвам се, че прочете и хареса. Трогнат съм и от хубавите ти думи.

    Сърдечен привет!: Мисана
  • Много хубаво!!!Браво!!!
  • Много го обичам това чуване в тишината...
    Поредната порция дълбока философия си ни предложил, Младене.
    Поздрав!
  • Казват, че когато си живял пълноценно със Себе си, смъртта започва да губи своето значение...

    Предизвикващо размисли стихо, Младен!

    Топли поздрави!
Propuestas
: ??:??