May 21, 2014, 1:27 PM

Смъртта е истина, която бавно подменя в нас лъжата на Живота

1.4K 1 11
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно...
Бавна е смъртта на костенурките
и замръкването на небето - бавно,
бавно стига мисълта до себе си...
бързината се натрупва много бавно!
Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
Нищото
като безшумен плясък.
... Ти си мъртвият - насън говорещ,
с глас, наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
всичко това,
което считаш свое...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Младен Мисана All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ти, Райна! Ти изчезна за известен интервал от време и веднага усетих липсата на твоето поетично присъствие.

    Радвам се, че се завърна!

    Твой: Младен Мисана
  • Ето това вече ми звучи обнадеждаващо, Северина!
    И ще заспя спокоен и с вяра в утрешния ден /разбирай го не като отделен ден, а обобщено, като символ на бъдещето/.

    Приятни сънища и за теб и до нови срещи в звездното небе на Ван Гог!
  • шшшшшт, тихо бе, Мисана... ей сега ще те чуе някой и ще стане мазало! Недей да говориш така, не е много сигурно и надеждно, че ще се прочуя... Но ако невероятното се случи, защото няма невъзможни неща - ще си споменат, не се безпокой -S
  • Благодаря ти, Северина! Добри мисли сподели. Всичко ни се случва бързо - права си. Но съществените неща /големите прозрения/ ни се случват много бавно /или изобщо не ни се случват/. А те, мисля аз, са определящи за същинското в живота.
    А за това, че ме включваш в тетрадката си съм в еуфория. Защото поне там ще остана. И утре, като се прочуеш, покрай твоите неща, чрез тетрадката ти, ще прочетат и част от моите.

    Зарадва ме най-искрено с посещението си. Желая ти много ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • да, а на нас някак си - всичко ни се случва бързо... мисля си... Смъртта не е страшна, времето е страшно - когато искаме да го притежаваме... трябва да се балансираме по-честичко с него... да се отпускаме по теченията. Ще си позволя да те посъветвам нещо дребно: членувай „всичко“... може би...
    П.С.: Това определено влиза в Тетрадката

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...