21.05.2014 г., 13:27

Смъртта е истина, която бавно подменя в нас лъжата на Живота

1.4K 1 11
Няма нищо общо между теб и Времето!
И нелеп е моравият залез
като нарисувана измама.
Бие някъде неистово камбаната.
Ала всичко в този свят е страшно бавно...
Бавна е смъртта на костенурките
и замръкването на небето - бавно,
бавно стига мисълта до себе си...
бързината се натрупва много бавно!
Само погледът, невиждащ във мъглата,
сам съзира собствения блясък
и ушите чуват в тишината
Нищото
като безшумен плясък.
... Ти си мъртвият - насън говорещ,
с глас, наподобяващ твоя. -
Чуждото завинаги спохожда
всичко това,
което считаш свое...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ти, Райна! Ти изчезна за известен интервал от време и веднага усетих липсата на твоето поетично присъствие.

    Радвам се, че се завърна!

    Твой: Младен Мисана
  • Ето това вече ми звучи обнадеждаващо, Северина!
    И ще заспя спокоен и с вяра в утрешния ден /разбирай го не като отделен ден, а обобщено, като символ на бъдещето/.

    Приятни сънища и за теб и до нови срещи в звездното небе на Ван Гог!
  • шшшшшт, тихо бе, Мисана... ей сега ще те чуе някой и ще стане мазало! Недей да говориш така, не е много сигурно и надеждно, че ще се прочуя... Но ако невероятното се случи, защото няма невъзможни неща - ще си споменат, не се безпокой -S
  • Благодаря ти, Северина! Добри мисли сподели. Всичко ни се случва бързо - права си. Но съществените неща /големите прозрения/ ни се случват много бавно /или изобщо не ни се случват/. А те, мисля аз, са определящи за същинското в живота.
    А за това, че ме включваш в тетрадката си съм в еуфория. Защото поне там ще остана. И утре, като се прочуеш, покрай твоите неща, чрез тетрадката ти, ще прочетат и част от моите.

    Зарадва ме най-искрено с посещението си. Желая ти много ново вдъхновение!

    Твой: Мисана
  • да, а на нас някак си - всичко ни се случва бързо... мисля си... Смъртта не е страшна, времето е страшно - когато искаме да го притежаваме... трябва да се балансираме по-честичко с него... да се отпускаме по теченията. Ще си позволя да те посъветвам нещо дребно: членувай „всичко“... може би...
    П.С.: Това определено влиза в Тетрадката

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...