1 jun 2007, 16:31

смъртта е живота 

  Poesía
781 0 4
Дори самотна и прогонена
вървя по своя мрачен път,
вкопчена отчаяно във спомена
стигам пак до кръстопът.
Виждам счупена табела:
напред към мрачната земя,
наляво за златистата капела,
надясно пък за райската врата.
Бях навсякъде, къде сега да ида,
да отскоча ли до райските врата,
не, най-добре ще е да видя
жалките задгробни същества! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??