Jun 1, 2007, 4:31 PM

смъртта е живота 

  Poetry
782 0 4
Дори самотна и прогонена
вървя по своя мрачен път,
вкопчена отчаяно във спомена
стигам пак до кръстопът.
Виждам счупена табела:
напред към мрачната земя,
наляво за златистата капела,
надясно пък за райската врата.
Бях навсякъде, къде сега да ида,
да отскоча ли до райските врата,
не, най-добре ще е да видя
жалките задгробни същества! ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица All rights reserved.

Random works
: ??:??