смъртта е живота
Дори самотна и прогонена
вървя по своя мрачен път,
вкопчена отчаяно във спомена
стигам пак до кръстопът.
Виждам счупена табела:
напред към мрачната земя,
наляво за златистата капела,
надясно пък за райската врата.
Бях навсякъде, къде сега да ида,
да отскоча ли до райските врата,
не, най-добре ще е да видя
жалките задгробни същества!
Тръгвам и уверено вървя напред,
няма нищо страшно, знам това,
знам, че всичко с мен ще е наред,
опасно е само за хората с душа.
Вървя и виждам зъл вампир,
мисли, че не съм го забелязала,
приближава бързо, ха, не знае ли,
че аз съм завинаги белязана.
Но белегът е скрит дълбоко в сърцето ми,
затова не се вижда черната следа,
всеки гледа само светлината на лицето ми,
докато не загине от моята ръка!
И ето вече съм в мрачната земя,
вампирът лежи мъртъв на земята,
кръв тече от моята душа,
мъртва съм, но съм си удома!
© Елица All rights reserved.
