aHrEJLkA (Елица)
25 9
1.06.2007 г., 16:31 ч.

смъртта е живота 

  Поезия
730 0 4

Дори самотна и прогонена

вървя по своя мрачен път,

вкопчена отчаяно във спомена

стигам пак до кръстопът.


Виждам счупена табела:

напред към мрачната земя,

наляво за златистата капела,

надясно пък за райската врата.


Бях навсякъде, къде сега да ида,

да отскоча ли до райските врата,

не, най-добре ще е да видя

жалките задгробни същества!


Тръгвам и уверено вървя напред,

няма нищо страшно, знам това,

знам, че всичко с мен ще е наред,

опасно е само за хората с душа.


Вървя и виждам зъл вампир,

мисли, че не съм го забелязала,

приближава бързо, ха, не знае ли,

че аз съм завинаги белязана.


Но белегът е скрит дълбоко в сърцето ми,

затова не се вижда черната следа,

всеки гледа само светлината на лицето ми,

докато не загине от моята ръка!


И ето вече съм в мрачната земя,

вампирът лежи мъртъв на земята,

кръв тече от моята душа,

мъртва съм, но съм си удома!

© Елица Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Ели,както в един филм,най-добри приятели от детството станаха смъртни врагове,таке може да стане и с нас! Страх ме е! Иначе 6 за стихотворението!
  • Тук не си същата - определно може да се рекактира, на някои места не е особено добре-звучащо!
    Освен това вампирите нямат кръв и не могат да бъдат убити така, тъй като вече са мъртви, но това е др тема
  • Ей, браво! Много е готино. От мен - 6!!!
    Поздрав!
  • "кръв тече от моята душа,
    мъртва съм, но съм си удома!"- ннай- якокто!!

    Поздрави за хубавото стихче!
Предложения
: ??:??