смъртта е живота
Дори самотна и прогонена
вървя по своя мрачен път,
вкопчена отчаяно във спомена
стигам пак до кръстопът.
Виждам счупена табела:
напред към мрачната земя,
наляво за златистата капела,
надясно пък за райската врата.
Бях навсякъде, къде сега да ида,
да отскоча ли до райските врата,
не, най-добре ще е да видя
жалките задгробни същества!
Тръгвам и уверено вървя напред,
няма нищо страшно, знам това,
знам, че всичко с мен ще е наред,
опасно е само за хората с душа.
Вървя и виждам зъл вампир,
мисли, че не съм го забелязала,
приближава бързо, ха, не знае ли,
че аз съм завинаги белязана.
Но белегът е скрит дълбоко в сърцето ми,
затова не се вижда черната следа,
всеки гледа само светлината на лицето ми,
докато не загине от моята ръка!
И ето вече съм в мрачната земя,
вампирът лежи мъртъв на земята,
кръв тече от моята душа,
мъртва съм, но съм си удома!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Всички права запазени
