Tzvetna (Цвета Иванова)
267 306
4 ago 2015, 23:59

Смъртта навярно нощем ме смалява 

  Poesía
433 0 5

Смъртта навярно нощем ме смалява

 

Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст.


В улуците на нощните кошмари
остава да ме дебне (Тя не спи)
и чака (като сто живота стара)
да вдигне тост за нов човешки пир.

 

Не ù се сърдя, толкова е жалка,
навярно грозотата я крепи.
Самотните ù сто живота жалих
във нощите, в които много пих.

 

Но вече преболях да се преструвам,
сега е все едно дали е тук.
За сто живота болка изкупувах
през сълзите, лютиви като лук.

 

Престанах да валя (дали пресъхнах),
реките влачат нови буци кал.
Камбанен звън долита и заглъхва,
щом Бог налива виното в бокал.

 

Прощавам се на крачка от Голгота
и виното изпивам вместо кръв.
Смъртта след сто живота е самотна.
Говорим ли, забравя, че съм стръв.

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря,Ви, Младен, Йоана, Белла, Таня, Влади,Анастасия, Мая, Стойна. Чест е за мен, че се спирате тук. Благодаря за милите и топли думи. Желая ви щастие.
  • Отново чудесна и образна творба! Много силна, Цвети! Браво!
    Желая ти още много нови творби и спокойна вечер!
  • Но вече преболях да се преструвам,
    сега е все едно дали е тук.
    За сто живота болка изкупувах
    през сълзите, лютиви като лук.

    Приемем ли смъртта, оценяваме живота!
  • Любимият ми образ на смъртта се разхожда из „Светът на диска“ на Тери Пратчет, но този тук определено е въздействащ Много хубаво стихотворение! Хареса ми!
  • Много силно за смъртта! Поздравление, Цвети!
Propuestas
: ??:??