4.08.2015 г., 23:59 ч.

Смъртта навярно нощем ме смалява 

  Поезия
474 0 5
Смъртта навярно нощем ме смалява
Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст.
В улуците на нощните кошмари
остава да ме дебне (Тя не спи)
и чака (като сто живота стара)
да вдигне тост за нов човешки пир.
Не ù се сърдя, толкова е жалка,
навярно грозотата я крепи.
Самотните ù сто живота жалих ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Иванова Всички права запазени

Предложения
: ??:??