Aug 4, 2015, 11:59 PM

Смъртта навярно нощем ме смалява 

  Poetry
473 0 5
Смъртта навярно нощем ме смалява
Смъртта навярно нощем ме смалява,
на дневна светлина не мерим ръст.
Просветне ли, дори не остарявам,
в усмивката забравям своя кръст.
В улуците на нощните кошмари
остава да ме дебне (Тя не спи)
и чака (като сто живота стара)
да вдигне тост за нов човешки пир.
Не ù се сърдя, толкова е жалка,
навярно грозотата я крепи.
Самотните ù сто живота жалих ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Иванова All rights reserved.

Random works
: ??:??