4 oct 2011, 18:44

Смъртта откъсна те от мен

702 0 2

Смъртта откъсна те от мен

 

Смъртта откъсна те от мен,
но в мислите ми ти си всеки ден.
Дори в земята черна да лежиш,
в сърцето ми навеки ще стоиш.


И ако днес не си до мен,
то в спомените мои винаги си с мен.
Не ще забравя нашата любов,
дори Смъртта да те покрие с белия покров.


Ще те обичам до сетния си час
и друга не ще обикна аз.
"Обичам те", ще шепне моето сърце
и любовта ни нивга няма да умре.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристиан Александров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тежи, много тежи,но....
  • Всичко се преодолява,остава болката,но човекът продължава,колкото и да е несъгласен!
    Въпросът е да го разбереш,приемеш като настояща реалност,а след това да заживееш с него,разбирайки го и приемайки го като философ.
    Така е по-поносимо повярвай ми,от личен опит знам!!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...