17 nov 2014, 18:31

Снеговалеж

  Poesía
882 0 4

Красиви стъпки, мънички снежинки.
Ръчички на венец, на кръста после.
Усмивки, музика и плавност.
Сърцето храни се, умът блаженства.
А тия мънички снежинки
от туфлите си черпят гордост
като от вятъра се люшкат.
Реален ли е този звезден прах,
или желанието за приказка го съчинява?
Усмивки, бръчките изчезват
от делника привит на раменете.
За малко само, за снеговалежа.
Отърсвам се от бялата магия
и щастието още по-голямо
се крие в търсещи очички.
-Ела, принцесо, тук съм, тате!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Благо Благов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...