Снеговалеж
Красиви стъпки, мънички снежинки.
Ръчички на венец, на кръста после.
Усмивки, музика и плавност.
Сърцето храни се, умът блаженства.
А тия мънички снежинки
от туфлите си черпят гордост
като от вятъра се люшкат.
Реален ли е този звезден прах,
или желанието за приказка го съчинява?
Усмивки, бръчките изчезват
от делника привит на раменете.
За малко само, за снеговалежа.
Отърсвам се от бялата магия
и щастието още по-голямо
се крие в търсещи очички.
-Ела, принцесо, тук съм, тате!
© Благо Благов All rights reserved.
