17 нояб. 2014 г., 18:31

Снеговалеж 

  Поэзия
651 0 4

Красиви стъпки, мънички снежинки.
Ръчички на венец, на кръста после.
Усмивки, музика и плавност.
Сърцето храни се, умът блаженства.
А тия мънички снежинки
от туфлите си черпят гордост
като от вятъра се люшкат.
Реален ли е този звезден прах,
или желанието за приказка го съчинява?
Усмивки, бръчките изчезват
от делника привит на раменете.
За малко само, за снеговалежа.
Отърсвам се от бялата магия
и щастието още по-голямо
се крие в търсещи очички.
-Ела, принцесо, тук съм, тате!

© Благо Благов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??