СНЕГЪТ

12 dic 2006, 15:38

Poesía

615 0 7

Снегът
Ще пиша до мига последен,
дай боже, есен ослани косите.
И в час беззвучен, непрогледен
ще спре броенето на дните.
Разбрах го като се запитах:
“Защо съм толкова наивна?”,
и все във нещо се заплитах,
и все ми идеше “да кривна”.
Но ето, идваше вълшебен час,
когато едва дъха си сбрала,
аз пишех, пишех във захлас, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

СНЕГЪТ

Искате да прочетете повече?

Propuestas