СНЕГЪТ
Снегът
Ще пиша до мига последен,
дай боже, есен ослани косите.
И в час беззвучен, непрогледен
ще спре броенето на дните.
Разбрах го като се запитах:
“Защо съм толкова наивна?”,
и все във нещо се заплитах,
и все ми идеше “да кривна”.
Но ето, идваше вълшебен час,
когато едва дъха си сбрала,
аз пишех, пишех във захлас,
потънала в нежна немара...
И...дирите скоро забравях
изтривах ги и от паметта.
А после все нови изравях –
ориентири за нежна мечта.
.................................................
В посоки по вятъра
/не бързам за никъде/
и този сезон ще ме влачи...
Но мъдра се чувствам,
живота повикала –
слана във косите ми плаче.
“Най-ценните следи –
следите в дълбокия сняг.”
Вантала
© Мери Попинз All rights reserved.
