СНЕГЪТ

Dec 12, 2006, 3:38 PM

Poetry

617 0 7

Снегът
Ще пиша до мига последен,
дай боже, есен ослани косите.
И в час беззвучен, непрогледен
ще спре броенето на дните.
Разбрах го като се запитах:
“Защо съм толкова наивна?”,
и все във нещо се заплитах,
и все ми идеше “да кривна”.
Но ето, идваше вълшебен час,
когато едва дъха си сбрала,
аз пишех, пишех във захлас, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

СНЕГЪТ

Want to read more?

Random works