Снегът закъсня
Снегът закъсня.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено.
Сякаш разбира от всичко,
дори от сняг временно закъснял.
Дали ще ми каже за теб?
Колко още ще чакам и тръпна?
Докога...
Снегът закъсня.
Явно играе си зимата лошо.
Със чувствата.
Любовта.
Колко са ледени пръстите, на
недошлата.
Ледено ме сковават,
преждевременно- пръстите на напразното,
тихо и бяло очакване в мрака.
Снегът закъсня.
Тебе те няма.
Сама съм.
Не плача.
Зимно е, без белота.
Бяла душата.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено.
Сякаш разбира от всичко,
дори от сняг временно закъснял.
Дали ще ми каже за теб?
Колко още ще чакам и тръпна?
Докога...
Снегът закъсня.
Явно играе си зимата лошо.
Със чувствата.
Любовта.
Колко са ледени пръстите, на
недошлата.
Ледено ме сковават,
преждевременно- пръстите на напразното,
тихо и бяло очакване в мрака.
Снегът закъсня.
Тебе те няма.
Сама съм.
Не плача.
Зимно е, без белота.
Бяла душата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Лили Спасова Todos los derechos reservados
