6 dic 2004, 20:32

Снегът закъсня 

  Poesía
864 0 9
Снегът закъсня.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено.
Сякаш разбира от всичко,
дори от сняг временно закъснял.
Дали ще ми каже за теб?
Колко още ще чакам и тръпна?
Докога...
Снегът закъсня.
Явно играе си зимата лошо.
Със чувствата.
Любовта.
Колко са ледени пръстите, на
недошлата.
Ледено ме сковават,
преждевременно- пръстите на напразното,
тихо и бяло очакване в мрака.
Снегът закъсня.
Тебе те няма.
Сама съм.
Не плача.
Зимно е, без белота.
Бяла душата.

© Лили Спасова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ти Амазонка)
  • това само ме радва Оливър)
  • Снегът закъснява,пощите закъсняват,часовниците изостават, аз закъснявам...Повечето неща често закъсняват, но твоите стихове идват точно на време!Прекрасно стихотворение!
  • Пепина, благодаря ти)
  • Едно прекрасно съчетание на чувства и действителност. Много ми хареса. Наистина би могло да се нарече "картина" и това "бяло очакване" пасва много добре. 6 с усмивка.
  • Илиане, ти си чувствително момче. Благодаря ти.
  • Емма, благодаря)
  • много хубави неща пишеш .. много ми радват малките очички 6
  • Да бялото е особен цвят - може да изразява невинност, тишина, самота, очакване, съвършенство, може да има и много нюанси.В тази "картина" е използвано добре, за да обясни и покаже чувство. Браво!6 от мен.
Propuestas
: ??:??