Снегът закъсня. Точно колкото твоето идване. Няма пух. Белота. Нежност в нощта. Само луната се смее изкуствено. Сякаш разбира от всичко, дори от сняг временно закъснял. Дали ще ми каже за теб? Колко още ще чакам и тръпна? Докога... Снегът закъсня. Явно играе си зимата лошо. Със чувствата. Любовта. Колко са ледени пръстите, на недошлата. Ледено ме сковават, преждевременно- пръстите на напразното, тихо и бяло очакване в мрака. Снегът закъсня. Тебе те няма. Сама съм. Не плача. Зимно е, без белота. Бяла душата.
Снегът закъснява,пощите закъсняват,часовниците изостават, аз закъснявам...Повечето неща често закъсняват, но твоите стихове идват точно на време!Прекрасно стихотворение!
Едно прекрасно съчетание на чувства и действителност. Много ми хареса. Наистина би могло да се нарече "картина" и това "бяло очакване" пасва много добре. 6 с усмивка.
Да бялото е особен цвят - може да изразява невинност, тишина, самота, очакване, съвършенство, може да има и много нюанси.В тази "картина" е използвано добре, за да обясни и покаже чувство. Браво!6 от мен.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.