Снегът закъсня
Снегът закъсня.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено.
Сякаш разбира от всичко,
дори от сняг временно закъснял.
Дали ще ми каже за теб?
Колко още ще чакам и тръпна?
Докога...
Снегът закъсня.
Явно играе си зимата лошо.
Със чувствата.
Любовта.
Колко са ледени пръстите, на
недошлата.
Ледено ме сковават,
преждевременно- пръстите на напразното,
тихо и бяло очакване в мрака.
Снегът закъсня.
Тебе те няма.
Сама съм.
Не плача.
Зимно е, без белота.
Бяла душата.
Точно колкото твоето идване.
Няма пух. Белота.
Нежност в нощта.
Само луната се смее изкуствено.
Сякаш разбира от всичко,
дори от сняг временно закъснял.
Дали ще ми каже за теб?
Колко още ще чакам и тръпна?
Докога...
Снегът закъсня.
Явно играе си зимата лошо.
Със чувствата.
Любовта.
Колко са ледени пръстите, на
недошлата.
Ледено ме сковават,
преждевременно- пръстите на напразното,
тихо и бяло очакване в мрака.
Снегът закъсня.
Тебе те няма.
Сама съм.
Не плача.
Зимно е, без белота.
Бяла душата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Лили Спасова Всички права запазени
