29 nov 2019, 10:23

Снежанка с горещото сърце

854 0 0

През девет планини в десета

имало Царство едно.

Там щастливо живяли

цар Мраз и Снежната царица

със свойте любими деца.

 

Живеели в замък от снежни кристали,

с дантелени студени стени.

Вратите от лед, полилеи висели

от скреж, снежинки и хлад.

Снежнобели лебеди, техни другари,

плували в езеро с прозрачни води.

В кристални кафези птички им пеели,

за ледени далечни страни.

 

Цар Мраз и Снежната царица

обичали свойте деца,

но там нямало никога Пролет,

само зима, снежинки и вятър

галели техните, бледи,

прозрачни лица.

По цял ден Снежанка танцувала

сред съвършени стени от кристал.

Огледала от лед отразявали

неповторимата и красота.

Мила, светлокоса и чаровна,

с одежди бели като сняг.

С диадема звезда-осмоъгълна,

тиха и свенлива като сърна.

 

Но веднъж се случило нещо ... ужасно.

Леден вихър понесъл момичето

със нежното име Снежанка.

След седем дни я отнесъл

във свят, за нея непознат.

Снежанка попаднала при хората,

там дето има пролет, лято и есен.

И заскитала на воля в градини,

със славеи и цъфнали рози.

 

И там го съзряла тя него –

момъкът бленуван от нейните сънища.

Свило се малкото и ледено сърчице,

Снежанка заплакала.

Гореща молба към Бога отправила:

“Майчице, дари ме с любов!”

И случило се се чудо.

Бог и изпратил –

малко, горещо, чевешко сърце.

Към него сами я повели крачетата,

протегнала ръце към своята любов.

Момъкът към нея се затичал

но Тя скоро се превърнала във локва лед.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...