Снежанка с горещото сърце
През девет планини в десета
имало Царство едно.
Там щастливо живяли
цар Мраз и Снежната царица
със свойте любими деца.
Живеели в замък от снежни кристали,
с дантелени студени стени.
Вратите от лед, полилеи висели
от скреж, снежинки и хлад.
Снежнобели лебеди, техни другари,
плували в езеро с прозрачни води.
В кристални кафези птички им пеели,
за ледени далечни страни.
Цар Мраз и Снежната царица
обичали свойте деца,
но там нямало никога Пролет,
само зима, снежинки и вятър
галели техните, бледи,
прозрачни лица.
По цял ден Снежанка танцувала
сред съвършени стени от кристал.
Огледала от лед отразявали
неповторимата и красота.
Мила, светлокоса и чаровна,
с одежди бели като сняг.
С диадема звезда-осмоъгълна,
тиха и свенлива като сърна.
Но веднъж се случило нещо ... ужасно.
Леден вихър понесъл момичето
със нежното име Снежанка.
След седем дни я отнесъл
във свят, за нея непознат.
Снежанка попаднала при хората,
там дето има пролет, лято и есен.
И заскитала на воля в градини,
със славеи и цъфнали рози.
И там го съзряла тя него –
момъкът бленуван от нейните сънища.
Свило се малкото и ледено сърчице,
Снежанка заплакала.
Гореща молба към Бога отправила:
“Майчице, дари ме с любов!”
И случило се се чудо.
Бог и изпратил –
малко, горещо, чевешко сърце.
Към него сами я повели крачетата,
протегнала ръце към своята любов.
Момъкът към нея се затичал
но Тя скоро се превърнала във локва лед.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Румяна Маринова Всички права запазени