24 jul 2022, 21:50

Снежен апокалипсис 

  Poesía » De amor
608 1 3

Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.

 

А бяхме диви, непокорни
и влюбени - като деца.
Но някой ни изтръгна с корен
и бродим с мръкнали лица.

 

Обичах те, то беше всичко,
което ме крепеше тук.
Снегът сега вали безличен
и удря с ледения чук.

© Стефан Балди Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??