Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни
и влюбени - като деца.
Но някой ни изтръгна с корен
и бродим с мръкнали лица.
Обичах те, то беше всичко,
което ме крепеше тук.
Снегът сега вали безличен
и удря с ледения чук.
© Стефан Балди All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
