Защо ли с болка съм орисан
да бродя в този тъжен свят?
За теб горчи ми всяка мисъл,
и всичко някак опустя.
А бяхме диви, непокорни
и влюбени - като деца.
Но някой ни изтръгна с корен
и бродим с мръкнали лица.
Обичах те, то беше всичко,
което ме крепеше тук.
Снегът сега вали безличен
и удря с ледения чук.
© Стефан Балди Все права защищены