skitnick (Ники)
34 112
7 ene 2010, 10:54

Снежен човек 

  Poesía » Versos blancos
1166 0 10

 

Докато децата

чакаха първия сняг,

той вече валеше в мен.

Растях твърде стар

в детството си,

за да си играя с него.

Растях като снежна топка,

търкаляща се в преспата

на фалшивото щастие.

Останах без цветове,

едно очертание -

бяло в бялото.

 

На двора

самотно стърчи

снежен човек.

Виждам в него

нещо познато -

очакването

за горещо лято,

което да дойде,

да го прегърне

и превърне

в разноцветни капки.

Лягам до него,

имаме време.

Снежните мравки

само това чакат –

плъзват навсякъде.

Жива е Зимата,

защото е част от мене.

Знам, че там,

под бялата риза

и тя нещо крие,

което лятото

ще покаже.

 

© Ники Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??