skitnick (Ники)
34 112
7.01.2010 г., 10:54 ч.

Снежен човек 

  Поезия » Бели стихове
1168 0 10

 

Докато децата

чакаха първия сняг,

той вече валеше в мен.

Растях твърде стар

в детството си,

за да си играя с него.

Растях като снежна топка,

търкаляща се в преспата

на фалшивото щастие.

Останах без цветове,

едно очертание -

бяло в бялото.

 

На двора

самотно стърчи

снежен човек.

Виждам в него

нещо познато -

очакването

за горещо лято,

което да дойде,

да го прегърне

и превърне

в разноцветни капки.

Лягам до него,

имаме време.

Снежните мравки

само това чакат –

плъзват навсякъде.

Жива е Зимата,

защото е част от мене.

Знам, че там,

под бялата риза

и тя нещо крие,

което лятото

ще покаже.

 

© Ники Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??