Снежен човек
Докато децата
чакаха първия сняг,
той вече валеше в мен.
Растях твърде стар
в детството си,
за да си играя с него.
Растях като снежна топка,
търкаляща се в преспата
на фалшивото щастие.
Останах без цветове,
едно очертание -
бяло в бялото.
На двора
самотно стърчи
снежен човек.
Виждам в него
нещо познато -
очакването
за горещо лято,
което да дойде,
да го прегърне
и превърне
в разноцветни капки.
Лягам до него,
имаме време.
Снежните мравки
само това чакат –
плъзват навсякъде.
Жива е Зимата,
защото е част от мене.
Знам, че там,
под бялата риза
и тя нещо крие,
което лятото
ще покаже.
© Ники All rights reserved.
