11 mar 2006, 21:45

Снежинка

  Poesía
2.3K 0 0

Целувала ли те е някога снежинка

виждал ли си как върху устните ти се разтапя тя

усещал ли си как бавно се превръща в сълза

и шепне нежно с думите на любовта?

Чувал ли си този шепот нежен

разбиват се в сърцето като вълна в залив безбрежен,

усешал ли си как устните горещи

парят,върху тях се стичат сълзите безутешни

и безсилна съм аз това да спра,

от страх още повече да не се нараня

и каквото и да правя,

не мога аз думите на снежинката да забравя,

думите,с които тя ми обеща,

че ти само мой ще си на света,

но не зная защо така жестоко ме излъга

и не ми каза,че ти сега си с друга

може би затова като сълза върху устните се топи,

но дали и нея като мен я боли??

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Моничка Захарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...