11 мар. 2006 г., 21:45

Снежинка

2.3K 0 0

Целувала ли те е някога снежинка

виждал ли си как върху устните ти се разтапя тя

усещал ли си как бавно се превръща в сълза

и шепне нежно с думите на любовта?

Чувал ли си този шепот нежен

разбиват се в сърцето като вълна в залив безбрежен,

усешал ли си как устните горещи

парят,върху тях се стичат сълзите безутешни

и безсилна съм аз това да спра,

от страх още повече да не се нараня

и каквото и да правя,

не мога аз думите на снежинката да забравя,

думите,с които тя ми обеща,

че ти само мой ще си на света,

но не зная защо така жестоко ме излъга

и не ми каза,че ти сега си с друга

може би затова като сълза върху устните се топи,

но дали и нея като мен я боли??

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Моничка Захарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...