30 ene 2010, 14:41

Снежинки

  Poesía
1K 0 2

 Навън снегът тъй нежно вали

и думи любовни шепти.
Снежинките  сякаш танцуват
и те за ласки милуват.
Тъй нежна е картината навън,
приличаща на сладък сън.
Снежинка падна и докосна моето лице,
сякаш милваш ме нежно със ръце
Вятърът косите ми роши,
от мен милувка си проси.
Но кой ли да му обясни,
че прегръдките ми притежаваш ти.
Снегът по устните ми пари,
иска с целувка да ги погали.
Но устните ми от твоите горят
и снежинките по тях се топят.
Снегът затрупа вече земята,
твоите стъпки чувам в тишината,
усещам топла милувка по лицето,
силен трепет във сърцето,
устните ми отново загоряха,
очите ти върху мене се спряха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...