30 ene 2010, 14:41

Снежинки

  Poesía
1K 0 2

 Навън снегът тъй нежно вали

и думи любовни шепти.
Снежинките  сякаш танцуват
и те за ласки милуват.
Тъй нежна е картината навън,
приличаща на сладък сън.
Снежинка падна и докосна моето лице,
сякаш милваш ме нежно със ръце
Вятърът косите ми роши,
от мен милувка си проси.
Но кой ли да му обясни,
че прегръдките ми притежаваш ти.
Снегът по устните ми пари,
иска с целувка да ги погали.
Но устните ми от твоите горят
и снежинките по тях се топят.
Снегът затрупа вече земята,
твоите стъпки чувам в тишината,
усещам топла милувка по лицето,
силен трепет във сърцето,
устните ми отново загоряха,
очите ти върху мене се спряха...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ели Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...