Jan 30, 2010, 2:41 PM

Снежинки

  Poetry
1K 0 2

 Навън снегът тъй нежно вали

и думи любовни шепти.
Снежинките  сякаш танцуват
и те за ласки милуват.
Тъй нежна е картината навън,
приличаща на сладък сън.
Снежинка падна и докосна моето лице,
сякаш милваш ме нежно със ръце
Вятърът косите ми роши,
от мен милувка си проси.
Но кой ли да му обясни,
че прегръдките ми притежаваш ти.
Снегът по устните ми пари,
иска с целувка да ги погали.
Но устните ми от твоите горят
и снежинките по тях се топят.
Снегът затрупа вече земята,
твоите стъпки чувам в тишината,
усещам топла милувка по лицето,
силен трепет във сърцето,
устните ми отново загоряха,
очите ти върху мене се спряха...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ели All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...