14 nov 2007, 19:42

Снежинки

  Poesía
1.1K 0 4
Снежинки малки падат от небето
и всяка със свой облик и душа.
Като бели ангелчета те се гонят
в блестяща тишина.
Играят си красиви и засмени
и не мислят за след това.
Но дали и те нямат дилеми и проблеми?
И само външно са безгрижни и щастливи,
а вътрешно плачат и страдат
за някой там, за любовта...
Хвани ги ти в твоята ръка
и ще почувстваш мъката...
Мъката, че са сами и няма кой за тях да тъжи.
Няма кой да ги прегърне
и радостта в душата им да върне...
..........
Недей плачи, снежинке малка!...
Аз също съм сама
и изпитвам болката от любовта...
Но не тъжи, не се отчайвай,
защото ще те взема с мен сега
и ще те нося в сърцето, дори и след смъртта...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Анита Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...