anityyyyyy (Анита)
4 7
14 нояб. 2007 г., 19:42

Снежинки 

  Поэзия
893 0 4
Снежинки малки падат от небето
и всяка със свой облик и душа.
Като бели ангелчета те се гонят
в блестяща тишина.
Играят си красиви и засмени
и не мислят за след това.
Но дали и те нямат дилеми и проблеми?
И само външно са безгрижни и щастливи,
а вътрешно плачат и страдат
за някой там, за любовта...
Хвани ги ти в твоята ръка
и ще почувстваш мъката...
Мъката, че са сами и няма кой за тях да тъжи.
Няма кой да ги прегърне
и радостта в душата им да върне...
..........
Недей плачи, снежинке малка!...
Аз също съм сама
и изпитвам болката от любовта...
Но не тъжи, не се отчайвай,
защото ще те взема с мен сега
и ще те нося в сърцето, дори и след смъртта...

© Анита Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??