14.11.2007 г., 19:42

Снежинки

1.1K 0 4
Снежинки малки падат от небето
и всяка със свой облик и душа.
Като бели ангелчета те се гонят
в блестяща тишина.
Играят си красиви и засмени
и не мислят за след това.
Но дали и те нямат дилеми и проблеми?
И само външно са безгрижни и щастливи,
а вътрешно плачат и страдат
за някой там, за любовта...
Хвани ги ти в твоята ръка
и ще почувстваш мъката...
Мъката, че са сами и няма кой за тях да тъжи.
Няма кой да ги прегърне
и радостта в душата им да върне...
..........
Недей плачи, снежинке малка!...
Аз също съм сама
и изпитвам болката от любовта...
Но не тъжи, не се отчайвай,
защото ще те взема с мен сега
и ще те нося в сърцето, дори и след смъртта...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анита Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...