Снежинки-Надежди
Пада първият сняг
тъй пухкав и бял,
като топла надежда,
като тихият пристан.
Падат снежинките бели
като истина в мен натежели
снежинки-надежда,
толкова истински,
толкова нежни.
И накацат по жиците,
та покриват и покривите,
насядали по улиците
снежинките бели
душата ми стоплили.
Сноп лъчи ги огря
и се стопиха снежинките
ала в мене остана
тихо и нежно да мъждука
една топлина,
пламаче на надеждите.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
