Nov 21, 2005, 6:05 PM

Снежинки-Надежди 

  Poetry
827 0 2

Пада първият сняг
тъй пухкав и бял,
като топла надежда,
като тихият пристан.
Падат снежинките бели
като истина в мен натежели
снежинки-надежда,
толкова истински,
толкова нежни.
И накацат по жиците,
та покриват и покривите,
насядали по улиците
снежинките бели
душата ми стоплили.
Сноп лъчи ги огря
и се стопиха снежинките
ала в мене остана
тихо и нежно да мъждука
една топлина,
пламаче на надеждите.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Снежинки-Надежди = топла надежда?!? 'начи, топли снежинки!!! Пустите му ПОЕТИ, като им трябва СТУД-АУУУ... снега става зъл, студен и леден бял ЗВЯР!?!? Като им трябва топъл сняг... включват БОЙЛЕРА, и... ей ти топъл сняг! ТОПЪЛ СНЯГ??? 'ма щото е първия, "аре" от мен да мине!!! За 5.50 си... (удържам 0.50ст. за тока на... БОЙЛЕРА), ма няма на СКАЛАТА!!! Добре пий едно кафе, връщам ти ги... пак си 6-так, ПАРДОН 'начи, 6+!!!
  • Честит първи сняг!
    Хубав стих, Джейни!
Random works
: ??:??