21 jun 2020, 4:04

Снежна буря

  Poesía
1.6K 1 0

Снега се сипе

върху красиво тяло.

Ледената пустош

зове пътника изморен:

„Пътят е дълъг,

ела, поспи с мен,

аз покой и мир

завинаги подарявам.“

В плен на тази красота,

легна той в снега

до това красиво тяло,

оформено от вятъра.

Красивата ледена кралица

не лъжеше никога,

даваше покой и мир вечни,

в нейният дворец

пътниците живееха след смъртта щастливи.

„Ела в моите обятия,

пътнико уморен,

живота преди-

вече илюзия-забрави!

В моите ръце, спи,

моята корона, вземи!

Ти си щастливец, че срещна мен,

снежната буря е най-кротката смърт...“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Adrian The Gray Wolf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...