21 jun 2020, 4:04

Снежна буря

  Poesía
1.6K 1 0

Снега се сипе

върху красиво тяло.

Ледената пустош

зове пътника изморен:

„Пътят е дълъг,

ела, поспи с мен,

аз покой и мир

завинаги подарявам.“

В плен на тази красота,

легна той в снега

до това красиво тяло,

оформено от вятъра.

Красивата ледена кралица

не лъжеше никога,

даваше покой и мир вечни,

в нейният дворец

пътниците живееха след смъртта щастливи.

„Ела в моите обятия,

пътнико уморен,

живота преди-

вече илюзия-забрави!

В моите ръце, спи,

моята корона, вземи!

Ти си щастливец, че срещна мен,

снежната буря е най-кротката смърт...“

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Adrian The Gray Wolf Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...