21 июн. 2020 г., 04:04

Снежна буря

1.6K 1 0

Снега се сипе

върху красиво тяло.

Ледената пустош

зове пътника изморен:

„Пътят е дълъг,

ела, поспи с мен,

аз покой и мир

завинаги подарявам.“

В плен на тази красота,

легна той в снега

до това красиво тяло,

оформено от вятъра.

Красивата ледена кралица

не лъжеше никога,

даваше покой и мир вечни,

в нейният дворец

пътниците живееха след смъртта щастливи.

„Ела в моите обятия,

пътнико уморен,

живота преди-

вече илюзия-забрави!

В моите ръце, спи,

моята корона, вземи!

Ти си щастливец, че срещна мен,

снежната буря е най-кротката смърт...“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Adrian The Gray Wolf Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...