9 feb 2015, 21:05

Снежна миниатюрка

  Poesía
853 0 8

Обилен чувствовалеж...
Така се надявам
да ме натрупа,
да побелее душата ми
от копнеж!
А чувстворините...
да се счупят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • чувстворините... са ти трепач!
  • Там е работата, Стефчо, че не съм го мислела Просто си вървях по улицата и снегът валеше отгоре ми, както чувствата валят в душата. И си мислех, че понякога е необходимо всички онези "машини", които застават на пътя им (на чувствата), за да ги "изринат" и да ни ги отнемат, да изчезнат безследно!
  • Радвам се, че шантавата ми миниатюрка предизвика вниманието ви!
  • Да побелее душата ми от копнеж!
  • Прелест! Какъв копнеж - почувствах го!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...