Снежна миниатюрка

Poesía

849 0 8

Обилен чувствовалеж...
Така се надявам
да ме натрупа,
да побелее душата ми
от копнеж!
А чувстворините...
да се счупят!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

silvina84 (Силвия Йорданова)

чувстворините... са ти трепач!

2015-03-11T15:11:20+02:00
toxin (Таня Донова)

Там е работата, Стефчо, че не съм го мислела Просто си вървях по улицата и снегът валеше отгоре ми, както чувствата валят в душата. И си мислех, че понякога е необходимо всички онези "машини", които застават на пътя им (на чувствата), за да ги "изринат" и да ни ги отнемат, да изчезнат безследно!

2015-03-11T14:39:39+02:00
toxin (Таня Донова)

Радвам се, че шантавата ми миниатюрка предизвика вниманието ви!

2015-02-11T08:05:47+02:00
vyatur13 (Елена)

Да побелее душата ми от копнеж!

2015-02-10T21:21:46+02:00
donchevav (Венета)

Прелест! Какъв копнеж - почувствах го!

2015-02-10T17:18:07+02:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0